Социалната изолация има съществен ефект върху мозъка на възрастните хора. Липсата на социален контакт е възможен причинител на атрофията на мозъка и влошаване на когнитивните способности, повишавайки риска от възникване на деменция.

   Социалната изолация представлява поведение на отдръпване и прекъсване до голяма степен на близките контакти. В зависимост от случая социалната изолация може да доведе до усещане за самота, депресия, тревожност и ниска самооценка. В други случаи социалната изолация може да има положителен ефект, като релаксация и време за самоанализ при някои хора. Въпреки това са направени проучвания, които свързват социалната изолация с биологични увреждания в организма, не само на психиката. 

   Липсата на контакт с други хора е един от рисковите фактори за възникване на някакъв вид деменция в напреднала възраст.

   Освен депресия и тревожност, е установено, че социалната изолация повишава значително риска от сърдечно заболяване и инсулт при възрастни. Наблюдава се 29% повишен риск от сърдечно заболяване и 32% повишен риск от инсулт при възрастни.  Някои проучвания са намерили връзка между социалната изолация и отслабена имунна система. Открита е и връзка с диабет тип 2 при тези лица, които са прекратили всички социални контакти.

   Други рискове от социалната изолация върху здравето са косвени – при лишаване от достъп до какъвто и да е контакт с друг човек рискът от фатален изход е значително повишен. Причината се крие в невъзможността за получаване на незабавна помощ. Лишението от социални контакти може да повлияе и на човешкия мозък по различни начини – това може да означава нарушения в способността ни за разговор и поддържане на взаимоотношения.

   Социалната изолация може да повлияе на мозъка по много начини – има открити връзки на самотата с депресията и тревожността, както и когнитивен упадък. Намаляването на обема на мозъка е ясен признак за загуба на мозъчни клетки (неврони) и връзки между тях, състояние още известно като атрофия на мозъка. Установяването на ясна връзка между такова състояние и социална изолация е сигнал, че поддържането на социални контакти е съществено необходимо за продължителността на живота на човек. Някои проучвания са открили, че при социална стимулация възрастните са дали показатели за подобрения в когнитивните способности, както и възвръщане на мозъчния обем.