Едно от най-големите открития, които можем да направим е, че притежаваме сила да променяме незабавно всяко преживяване, като просто съзнателно подбираме думите, с които описваме как се чувстваме. Думите имат силата да предизвикват войни или да носят мир, да унищожават връзките или да ги укрепват. Чувствата ни към нещо зависят от значението, което му приписваме. Думите, които съзнателно или несъзнателно избираме, за да опишем ситуацията, моментално променят значението й за нас, а съответно и чувствата ни. Можем мислено да опишем дадена ситуация като опустошителна, но по-различно ли ще се чувстваме, ако я опишем като разочароваща? Има ли разлика в емоционалната интензивност, когато наричаме нещо „голям проблем“ или пък „малко предизвикателство“? Когато при дадено преживяване използваме дума, различна от обичайната, ние му прикачваме нов етикет. Все едно натискаме друг биохимичен бутон: осъществяваме не само интелектуална, но и емоционална промяна. Думите са задвижващи механизми. Да си представим как някой ни нарича с обидна дума. Най-вероятно това ще предизвика у нас не само мисловна, но и физиологична промяна.

 

Силата на думите моментално да променят емоциите, да намаляват или засилват интензивността им, се нарича Трансформационен речник. Нужно е да приспособим обичайния си речник /думите, които редовно използваме, за да опишем емоциите и усещанията/, така че моментално да променим мислите и чувствата си.

 

Повечето от нас несъзнателно подбират думите, които редовно използват, за да описват преживяванията си. Често избираме думи, за да опишем емоциите си, без изобщо да се замислим за потенциалното им въздействие върху нас или другите. Тези думи стават част от обичайния ни речник и всъщност оформят отношението ни към живота. Например, много хора редовно използват думи като „унижение“ или „депресия“, за да опишат буквално всяко неприятно преживяване.

 

Изключително важно е да разширим емоционалния си речник, така че думите, които избираме, да предизвикват емоционалните състояния, които желаем и заслужаваме. Колко важен е езикът за оформянето на усещането ни за живота? Той е абсолютно основополагащ. Думите, които свързваме с преживяванията си, стават наши преживявания. Марк Твен е казал: “ Правилната дума е могъщ фактор. Винаги, когато се натъкнем на някоя от тези изключително правилни думи, резултатът е както физически, така и духовен и е мигновен.“

 

Вярваме или не в енергията на думите, които изричаме, ние и до днес придружаваме всички празници с пожелания. Традиционни или съчинени според случая, те са съвременни наричания за здраве, дълголетие, щастие и късмет. Особено когато случаят бележи ново начало, което означава нови надежди и нови възможности. Такъв е и смисълът на празниците около Коледа и Нова година, изпълнени със символични думи и действия.

 

Ако се учим от мъдростта на предците ни, трябва да сме внимателни с думите, които изричаме. Като в популярната поговорка: „Казана дума – хвърлен камък“. Макар че често употребяваме и друга, със съвсем противоположно значение: „Дума дупка не прави“. Казано по друг начин, не е голяма работа да кажеш или да ти кажат нещо обидно или невярно. Случва се! Важни са делата.

 

Някога да изречеш „Дума ти дадох!“ имало тежестта на договор, който трябва да изпълниш с цената на всичко, защото „Човек струва толкова, колкото струва думата му“. „Голям залък лапни, голяма дума не казвай“ пък е съвет към онези, които се изхвърлят в обещанията си.

В народните представи да желаеш зло на ближния си е тежък грях, а несправедливата клетва се връща обратно при онзи, който я е изрекъл.>>